КАСТРА̀К, мн. -ци, м. Събир. 1. Изрязани клони на отсечено дърво. В черната като грамаден въглен гора пращяха съчки. Едно звено събираше буков клечак, .. Пионерите един подир друг хвърляха на куп сухия кастрак и безмълвно се връщаха в тъмната гора. Цв. Ангелов, ЧД, 171.
2. Нискостеблена дъбова гора (Вл. Георгиев и др., БЕР).