КАТАКЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Книж. 1. Рязък прелом в природата под влияние на разрушителни атмосферни или вулканични процеси. Някога, .., езерото Титикака е било морски залив, който вследствие на някакъв гигантски катаклизъм се е издигнал на голяма височина. ВН, 1961, бр. 3048, 4. Знае се, че сеизмичните катаклизми често се предшествуват от тревожни явления, които могат да играят роля на предупредителни сигнали. HTM, 1966, кн. 215, 46.
2. Прен. Рязък прелом, разрушителен преврат в обществения живот; катастрофа. Един политически преврат, който да обърне наопаки всичко?... Такива катаклизми биват спасителни понякога, — по-често са бедоносни... Ив. Вазов, Съч. XXV, 95. Нищо не е успяло да разклати тая чудна постройка [„Св. София“] — нито вековете, нито земетресенията, нито безбройните обществени катаклизми. П. Вежинов, ДМ, 8. // Стесн. Сериозно произшествие с неприятни последици и усложнения; сътресение. Запасняците се разсмяха, а подофицерът, нали все край нас се върти и слухти, кресна! — Не отвличай вниманието на готвача, да си нямаме недоразумения и прочее катаклизми! Тарас, СГ, 73.
— От гр. κατακλυσμός през рус. катаклизм или фр. саtaclysme.