КАТАЛА̀Н м. Остар. и диал. 1. Каталонец, каталанец, каталанин. Край егейските талази / споменът се още пази / на пиратските дружини — / каталани, сарацини — / орди диви, кръвожадни. Ив. Вазов, БМ II, 166.
2. Прен. Грубо. Лош човек; бездушник, мъчител; каталанец, каталанин. — Известията, .., казват, че вие като едни каталани сте седнали да плюскате, без да чакате Македонски. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 13.
— От лат. catalanus, или гр. καταλανός.
КАТАЛА̀Н, ед. неизм., мн. -и, прил. Диал. За кон — едър, голям. Кони ли са като кони, / пущините каталани. / Деня лежат, нощя пасат. Нар. пес., СбНУ XXV, 82.