КАТАЛА̀НКА ж. Остар. и диал. Каталонка. Намерили [третокласните пасажери] една налудничава каталанка, окръжили я, пляскат по такт с ръце и тя се върти на пета, размахва алена кърпа над глава. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 36.


Източник: Речник на българския език (онлайн)