КАТАЛА̀НСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Който се отнася до или е на каталан (в 1 знач.). През морята ли ще мине / агарянците да бий, / ил атонските светини / от пиратските дружини / каталански да прикрий? Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 80.
2. Който е злонамерен, лош, коварен. Кой би повярвал, че в такава празна, изфирясала, проста и безмозъчна глава се крияха дяволски мисли, отровни ядове, дето са готвеха още и каталонски примки? Ил. Блъсков, ПБ II, 47.
◊ Каталански син. Диал. Развратен и жесток младеж (обикн. в обръщение). Едип път тя заклатила са — иде ли иде, .. — Бре, даскале, .., този каталанский син защо го не поосъдиш малко, като доде у дома хич не ма слуша. Ил. Блъсков, ЗК, 32.
КАТАЛА̀НСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Голям, необикновен, прекален. Неска ядох енно ядене каталанско! БД I, 96.