КАТАЛЀПСИЯ ж. Мед. Нервен припадък, придружен с пълна загуба на волеви движения; вцепеняване. Настъпва един вид каталепсия и докато тя трае, пациентът не се поддава на никакви класически лекувания; пулсът, дишането е уничтожено, вие сами констатирахте това. БД, 1909, бр. 7, 3. Епилепсията, каквото ся виждаше, премина в каталепсия ..: Никита в тая минута, като го хвана болестта, повдигнал беше вилата да вземе нещо, та тъй и остана. ЦВ, 1859, бр. 443, 4.
— От гр. κατάληφις.