КАТАЛЯ̀СВАНЕ, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от каталясвам. „Обичам те, Денке, много те обичам...“ Тоя шепот все повече се усилваше и накрая отново се понесох на криле из житата и метличините и летях до каталясване по цели нощи. К. Георгиев, ВБ, 35.