КАТАРА̀ГА ж. Диал. 1. Катаряга, катаряса; катарачка. — Че ние катарага нямаме... — смути се баба Парашкева при мисълта, че Георги се е скрил може би на тавана. Ст. Даскалов, БП, 162. Я турни катарагата да са окача на дрвото. СбНУ XIV, 201.
2. Дървен прът, дърво, раздвоено като вила, с което държат котлето, когато бъркат качамак в него; катарачка (Н. Геров, РБЯд).