КАТАРА̀КТА ж. Мед. Потъмняване на лещата на окото, което води до пълно ослепяване; перде на окото. Друг орган, който, макар и късно, но често страда при облъчване с големи дози, е окото. Йонизиращите лъчения причиняват потъмняване на лещата. Развива се болестта катаракта. Вл. Андреев, АБ, 40. Други оплаквания на болните са: мускулна слабост, .., смущения от страна на зрението, дължащи се на диабетична катаракта, ретинит и др. Л. Митов и др., ВБ, 438.

— От лат. cataracta.


Източник: Речник на българския език (онлайн)