КАТА̀РЗИС, мн. няма, м. 1. Литер. Душевно пречистване, освобождаване на зрителя под въздействието на преживяванията на героя на трагедията. В епизода .., авторът задълбочава разговора по .., въпроса как да се живее. Наред с него в съдбата на нашата героиня достига обобщения си израз другата главна тема на пиесата — темата за реалната опасност, .. Така, достигайки своето съзвучие, двете теми ще предизвикат онзи катарзис и героите на пиесата, и зрителите не могат да не вземат тъкмо онова решение, което сам авторът е намерил. Т, 1955, кн. 11, 25. В нея [книжката] Златаров бе само налучкал тайните в проблема Лора — Яворов, бе се приближил несмело до истинската му същина — до катарзиса на една съвременна драма в античен дух. М. Кремен, РЯ, 27.
2. Мед. Очистване на храносмилащите органи (Ал. Милев и др., РЧД).
— От гр. κάϑαρσις ‘очистване’.