КАТА̀РИ мн., ед. (рядко) ката̀р, м. Истор. Привърженици на катарството. Едни от първите еретици, които отхвърлили католишката църква като дяволско творение, били катарите в Италия. Ист. VI кл, 76. През XII в. богомилството оказало силно влияние върху сродни еретически движения (на катари, албигойци, патарени и др.) в Италия, Франция и др. страни. ТВ I, 110.
— От ит. cataro прeз рус. катари или фр. cathares.