КАТЕПА̀Н м. Истор. 1. Административна длъжност във Византийската империя и в средновековната българска държава.
2. Лице на такава длъжност. За катепан на Дръстър бил изпратен Нестор, който бил българин по произход. Неговата задача била да усмири недоволното населене и да възвърне разбунтувалите градове към империята. ТВ I, 107. Една след друга крепост минаваше в погански ръце, било че катепани и севасти скланяха да ги предават на Амурата заради облаги, било че бидоха победени един по един. Ем. Станев, А, 192.
— От гр. κατεπάνω.