КАТЀРЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от катеря се. Любимо занимание на хлапетата от нашата махала, пък и на всички деца, беше катеренето по дърветата. П. Велков, СДН, 26. Новодошлият сочи с ръка нагоре към височините. В ръката му трепери ехо от вика на увисналия над пропастта човек. .. — Какво гледате като треснати от гръм? Хайде! — виква тя на слисаните туристи. .. — Забранено е катерене при мъгла! Бл. Димитрова, Лав., 120-121. Хората в хотела го дразнеха, но високите скали го успокояваха — те разгаряха неговата страст към опасни катерения. Ж. Шемтов, ФП, 43. Армейските алпинисти спечелиха 6 пъти републиканското първенство по скално катерене. ВН, 1958, бр. 2240, 3.