КА̀ТЕРИЦА ж. Малко горско животно от рода на гризачите с голяма рунтава опашка, което живее по дърветата и се катери много бързо по тях. Sciurus vulgaris. Сърна беше ровила снега. .. Заек бе минал наблизо. .. Другаде катерица бе подскочила с продълговатите си, прилични на лопатки крака и бе продължила своя път по дърветата. Ем. Станев, ПЕГ, 23. В полите [на Стара планина] растат могъщи дъбове, от чиито кори всяка пролет тече гъст и киселичък клей, любима храна на катериците. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Катерица, трупът ѝ е тънък, опашката ѝ е рунтава и живее по дърветата; храни ся с плодове, най-вече с орехи. Д. Мутев, ЕИ, 28.
КАТЕРЍЦА ж. Диал. Сянка, заслон от вейки на нива за малки деца.
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908.