КА̀ТЕРИЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до катерица; катеришки. Катериците го поведоха към един стар дъб, по чието стъбло се виждаха много кръгли дупки. Това бяха входовете на катеричите жилища. Ем. Станев, ПЕГ, 68. Беше облякла синя чохена пола и алено късо палтенце, загърнато до шията, с два реда катеричи кожи отпред. П. Константинов, ПИГ, 157. Тая шапка дядо Мирьо носеше от памтивека. .. Тя му служеше и за запушалка, която натъпкваше в някоя катерича или порова дупка, щом работата опреше дотам. Ем. Станев, ЯГ, 6.