КАТЕРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За животни, птици — който има способност да се катери по дърветата, където обикн. живее или се храни. Кълвачът е катерлива птица.
2. За човек — който обича да се катери по дървета и др. високи места.
3. За растения — който при растеж се катери посредством стълба, клони, въздушни корени и др. Той [бръшлянът] е вечнозелен катерлив храст. Дългите му, стелещи се по земята стъбла могат да се вкореняват, а клоните с помощта на къси въздушни коренчета се прикрепват към дървета, скали, стени, зидове и други подобни предмети и могат да се катерят. Н. Виходцевски, HEP, 33-34. Ягодата образува пълзящи стъбла по земята, а лозата и поветът имат катерливи стъбла, които се прикрепват върху съседните растения чрез мустачки. Бтн VI кл, 42. Стъблата на растенията израстват на различна височина. Стъблото на картофа е ниско, .., а на някои увивни и катерливи растения (лиани) в тропическите гори то достига 200—300 метра дължина. Бтн VI кл, 401.