КАТРАНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Мъж, който произвежда или продава катран. Покоряването ѝ [на покрайнината], .., ще запази поне останалите редки лесове от варварския топор на доспатските катранджии. Ив. Вазов, Съч. XVI, 70. През 1576 година той [Девин] се е наричал Девлан, през 1870 година — Девлен — „село с 60 къщи, .. и 200 жители помаци — .., земеделци и катранджие“. Н, Хайтов, ШГ, 245. По-голяма чест ще имаш ако си един пастармаджия, емениджия (обущар), или един катранджия, отколкото да си книгопродавец. Ил. Блъсков, ПБ I, 64.