КАТРАНЍСВАМ, -аш, несв., катранѝсам, -аш, св., прех. Диал. Намазвам с катран ос на колело, на кола, панти и др.; катраносвам. Осите на колата засвириха. Беше забравил [Пешо] да ги катраниса. А. Каралийчев, НЗ, 67. Станкул стигна дъсчената порта, която някога Денчо бе катранисвал, отвори я и за пръв път през живота си влезе във Вълковия двор. Ст. Марков, ДБ, 478. Някога дядо Дули керванджията се хвалеше в ханищата, че катранисвал колата си на Бяло море. НК, 1958, бр. 4, 6. катранисвам се страд.