КАТРАНЍЦА ж. 1. Диал. Катраник. Но ето, чичо ѝ [на девойката] докара воловете. Като постави ярмите на процепите, взе катраницата да маже колата. Н. Попфилипов, РЛ, 16. Катраницата виси привързана за задната ос [на колата]. СбНУ XLII, 168.
2. Прен. Непрогледна тъмнина. Стъмни се вече съвсем. На пет крачки от огньовете е църна катраница. Н. Попфилипов, РЛ, 37.
◊ Като в катраница тъмно. Диал. Много, непрогледно тъмно.