КАТРА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Катранен. В желанието си да изличат съвсем няколкото катранови петна, те по неволя ги бяха разширили повече. Ст. Чилингиров, ПЖ, 83-84.


Източник: Речник на българския език (онлайн)