КАТРАНО̀СВАМ, -аш, несв.; катрано̀сам -аш, св., прех. Намазвам с катран ос на колело на кола, панти и др.; катранисвам. катраносвам се, катраносам се страд. Трябва да се запомни добре, че челото на гредата не се катраносва, за да не пречи на дишането на дървото по посока на влакната. В. Брънеков и др., СД, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)