КАТУ̀Н м. 1. Обикн. ед. Стан, лагер за временен подслон на цигани чергари, който се състои от опънати като палатки черги или платна. Като се отбиваха цигани вретенари, пръв в катуна им пристигаше Заяко. Й. Радичков, СР, 115. Лагерът [на партизаните] изглеждаше като изоставен катун. К. Ламбрев, СП, 122.
2. Палатка, шатра от този стан. Жената се изхлу из катуна първа, отстъпи на крачка от процепа, който му служеше за врата, взе да оправя дрехите и косата си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 480-481. Циганинът преди да разтвори катуна, най-напред пали огън. Й. Радичков, СР, 56. Сичките хора не живеят в къщи, но мнозина ходят без къщи: други поминуват в катуни, а някои в дупките на земята. Т. Шишков, ПХ (превод), 45. Къща ни бе бял катун, / бял камик ни бе каминка. Нар. пес., СбНУ XXVII, 184. Който се жени без мерак, / без мерак, мамо, без любов, / къщите да му са палати, / нему се струват катуни. Нар. пес., СбВСтТ, 627.
3. Само ед. Събир. Цигани, които обитават този стан, лагер. — А къде ще ги търся циганите? Във ваше село няма, нали? — Няма, ага. От много години не се е спирал катун край Извор. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 448.
4. Обикн. мн. Остар. Наименование на народи, които водят скитнически начин на живот. Колко споряд способа на живеянието народите ся наричат катуни, ако живеят скитвани от паша на паша и са предадени на скотовъдство и овчарство. Ив. Богоров, КГ, 83. Циганите .. живеят или заселени край големите градове и села, или прокарват чергарски живот. Такива са наречените катуне. Й. Груев, Лет., 1869, 71.
5. Като прил., неизм. Катунски. Среща й [на Димка] идат голи цигани, / голи цигани, катун циганки. Нар. пес., СбВСт, 382. Среща й идат черни цигани, / черни цигани, катун маджари, / Димка са чуди, чуди и мае, / де да са скрие и тя не знае. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 112.