КАТУ̀РНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от катурна като прил. Простонар. Съборен, преобърнат; повален. Веднага се намерихме на полесражението. В ресторанта обаче беше спокойно и тихо. Само разхвърляните столове, катурнатите маси и изпочупените бутилки и чаши свидетелствуваха за разразилите се преди малко страсти. Г. Караславов, Избр. съч. II, 243. След това разпореди кой къде да застане, сам изтича до канавката и залегна зад катурнат километражен камък. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 285. Погледна хомота и сечивата и реши да ги вземе. Превърза ги с въжето и ги метна на гърба на вола. Но като видя, че гръбнакът му се огъна, той ги вдигна и ги захвърли върху катурнатата кола. В. Геновска, СГ, 431. Той [Панко] прескочи през катурнатите столове и изтича в навалицата. А. Гуляшки, Л, 95.