КАТУ̀РНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); кату̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кату̀рнат, св., прех. Катурвам, гаврътнувам. катурнувам се, катурна се страд.

КАТУ̀РНУВАМ СЕ несв.; кату̀рна се св., непрех. Катурвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)