КАТЪ̀Р1 м. 1. Домашно животно, хибрид от магарица и жребец, което се използва за пренасяне на товари и за езда. Един ден пред воденицата спря войник, възседнал катър, натоварен с две чувалчета зърно. Ст. Мокрев, ЗИ, 61. Подир малко той съгледа през дърветата на леса едни кола, които идеха по пътя, карани от един колар и теглени от четири добри катъра, които препускаха, колкото им позволяваше лошото състояние на пътя. Н. Михайловски. ПА (превод), 100. Улезна Дона в яхъри, / изведе девет катъре / и до три добри коневе. Нар. пес., СбНУ IV, 62. От катър ритане, от магаре падане. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 27. Не ми стига кахъра, ще ти мисля катъра. Погов. П. Р. Славейков, БП I. 307.
Прен. Разг. Във възклицателно изречение. За изразяване на неприязнено отношение към някого. — Дописки ще пишете, а? Ще ми се оплаквате, катъри с катъри! Да ме правите за смях, а? Д. Казасов, ВП, 63.
2. Прен. Диал. Стар ерген (Вл. Георгиев, БЕР).
◊ Като катър инат. Разг. Много голям инат. — Тоя видиш ли го? — посочи той [Мачков] стар рус мъж с големи прави мустаци. — От него да се вардиш. Тоя е Иван Тодоров. Тесняк. Инат е като катър. Г. Караславов, ОХ I, 112.
— Typ. katir.
КАТЪ̀Р2 м. Диал. Обикн. мн. 1. Чехъл. Забравил беше той как посред върла зима / с кожухче майчино на гръб, с единий крак / в катър, а другия — в налъм, пъхти, поима / училищний баир. К. Христов, Избр. ст, 162. Той беше мой учител в основното училище (..), дето баща ми ме заведе тържествено, пременен с нови алени катъри. Ив. Вазов, Съч. X, 152.
2. Вид обувки, обикн. груби, подковани.
— Typ. katir.
КАТЪ̀Р и удвоено катъ̀р-катъ̀р междум. Диал. Вик, възглас за мамене на куче.
— Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1979.