КАТЪ̀РКА1 ж. Женски катър1. Когато се заженила дъщерята, дядо Тиматей тръгнал на сватбата, качен на своята катърка Ганка. Ораторът дръпнал Ганка за юлара и фирнал надолу по рътлината. М. Кюркчиев, ВВ, 108. — „Либе Дафино, Дафино, / ..; / черна си като катърка, / дрипава като циганка.“ Нар. пес., СбВСтТ, 434.
КАТЪ̀РКА2 ж. Диал. Обикн. мн. Катър2. Димитър едва си намираше място от радост. Как го беше стегнала майка му! Нови катърки, широчък пояс, черни прищипнати бечвички... И новите книги! Цв. Минков, МЗ, 136.
КАТЪ̀РКА3 ж. Диал. Полски хвощ, конска борика, конско биле.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.