КАТЪ̀РЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от катър1; малък катър1. Бай Винчо бе разпрегнал катърчето под сянката на едно дърво. Сега клечеше до задното дъно на каручката и остреше с брадва къси ръбести колчета. Г. Мишев, НЖ, 14. — Понякога отивам за багаж на пътниците, няма страшно. Впрягам катърчето и тръгвам. Ст. Мокрев, ЗИ, 259. Кобилата носи катърчето 11 месеца. С, 1872, бр. 40, 319.
КАТЪ̀РЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Обикн. мн. от катър2; малък катър2; чехълче.