КАУ̀К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Островърха шапка, обики. на турчин. В опразнените селища турското правителство докарва от Мала Азия разни фанатизирани авантюристи — .. Облечени с най-странни, пъстри облекла, с високи, островърхи кауци, и въоръжени с най-различни оръжия. Г. Дръндаров, ВЗ, 9. Между хекимите, лекари, най-личен е персиецът Омар Хуюн. Той преподава с наргиле в ръка, в дълга пъстра антерия и с каук на глава. Хр. Бръзицов, НЦ, 17.
— Друга (диал.) форма: каву̀к.
КАУ̀К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Голяма дървена лъжица за брашно, черпак.
— От лат. caucus през рум. саùс. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.