КАУ̀Р1 м. Остар. и диал. Гяур, гяурин, гявур, гявурин. Тя съвсем си закри лицето с яшмака от бял пешкир, .., за да не допусне на погледа на „каурите“ (гявурите) нито едно кътче да му осквернят с нечистото си прикосновение. Ив. Вазов, Съч. XVI, 30. — Той не ни заповядва на нас, тъй като не му даваме верим — данък, — та ни клевети. И пашата отговори: — Нали и вие сте кауре, защо не давате? Ан. Дончев, ВР, 78. Седяла й Маруда / летен ден на друми, / та й дочекувала / турци и каури. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 124.
— От араб. прeз тур. kafir. — В-к Знаниe, 15. VII. 1875. — Друга форма: каву̀р.
КАУ̀Р2 м. Остар. Монета, която е направена от мида. После тая реч на народа раздадоха мидени монети (каури), дрехи и чибуци. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 947.
— От гр. κάβουρας ‘морски рак’.