КАУ̀РИН, мн. кау̀ри, м. Остар. и диал. Гяур, гяурин, гявур, гявурин, каур. Ходжата се замисли... Кой ще ражда у Сали Гогови?... Той не броеше Садет от Салиевата къща, откак тя бе отишла при каурин. Б. Несторов, АР, 250. Колкото за квартирата, то на „Дружеството“ е потребна само една стаица, за която да се плаща годишно не повече от 300 ф. Другояче от „Дружеството“ няма да бъде ни турчин, ни каурин. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 12. Кажи, кажи, бела Яно! / Откога си тина тежка, / ил от турчин, ил каурин? Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 251.
— Друга форма: каву̀рин.