КАУ̀РЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от каур и от каурин; малък каур, каурин. Бояна хоро одеше / по рампата Романие. / Отам помина войвода, / три ми саксани караше, / на саксаните яхаше / и каурче си караше. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 47.
— Друга форма: каву̀рче.