КАУСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Хим. Който се отнася до каустик, до сода каустик; каустиков, каустически. Натриевата основа се получава главно по два технически метода: електрохимичен и варов. .. При варовия метод (наречен още каустичен) се използува обменната реакция между натриевия карбонат и калциевата основа. Хим. VIII кл, 1965, 86.
2. Спец. Който изгаря, разяжда, пари. Тук [към химичните фактори] се отнасят най-разнообразни химични вещества, които могат да увредят кожата чрез своето каустично (изгарящо) дейстие. Ил. Петров и др., КВБ, 30.