КАУЧУКОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. За растение — което дава, съдържа каучуков сок; каучукодаен. Първоначално за нуждите на практиката се използувал природният каучук. Освен от хевея той се добива още от редица каучуконосни тревисти растения. В. Цокова, ВС, 52. С помощта на науката съветските учени създадоха нови културни растения, а други приспособиха към климатичните условия на Задкавказието и Средна Азия (чай, хининова трева, каучуконосни растения и др.) Икон. геогр. на СССР IX кл, 21.

— От рус. каучуконосный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)