КАУЧУКОПОДО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Спец. Който е подобен, прилича на каучук, (в 1 знач.) Силиконите биват течности, масла, смоли или каучукоподобни маси. ВН, 1960, бр. 2889, 4. В СССР за първи път бе разработена физиката на каучукоподобните вещества. Пр, 1952, кн. 5, 90. Още в първите си изследвания те [руските химици] доказаха, че наред с изопрена и други вещества притежават способност да дават каучукоподобни полимери. Пр, 1954, кн. 1, 42.


Източник: Речник на българския език (онлайн)