ΚАΦ, ка̀фът, ка̀фа, мн. няма, м. Остар. Прахан (Н. Геров, РБЯ II).
◊ Каф-кибрит. Остар. Кибрит на книжки, а не на клечки. Аз поех кисията и си направих цигара. Хвърлиха ми [затворниците] една кутийка каф-кибрит, запалих и като свих кисията, подадох им я с кибрита. Ив. Докторов, ЗД, 110.
— Typ. kaf.