КАФЕДЖИЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. Кафеджийство. Арапа работи кафеджилъка не за препитание (..), а за кеф, за престиж на занаята. Н. Хайтов, А, 59. Не съм се учил аз на кафеджилък! Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 381.

— Други (диал.) форми: каведжилъ̀к и кахведжилъ̀к.


Източник: Речник на българския език (онлайн)