КАФЕНЀЯ, -ѐеш, мин. св., -я̀х, несв., непрех. Рядко. Имам или придобивам цвят, подобен на цвета на кафе (в З знач.). Момичетата шепнеха и мръщеха нослета: старецът миришеше на политура и ръцете му кафенееха. Б. Йосифова, БЧМ, 194. Стоях по няколко часа на плажа и кафенеех от ден на ден.

КАФЕНЀЯ СЕ несв., непрех. Изпъквам, откроявам се с кафения си цвят. Отсреща се кафенееха грамадни скали.


Източник: Речник на българския език (онлайн)