КАФЕНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Металически съд за приготвяне на кафе; кафениче, джезве. Погледът му трескаво обиколи стаята. На масата синкава чиния с курабии, мелница за кафе, кафеник с дълга дръжка, чаши и вишновка в кристално шише. Ем. Станев, ИК III, 119. Младенов донася две водни чаши, проверява за приличие чистотата им на светлината на лампата и налива рядка, подобна на чай течност от големия кафеник. Б. Райнов, ГН, 53. Стойка внася кафето с кафеника на една табличка. Т. Шишков, ГМ, 44.