КАФТАНДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до кафтанджия. Когато свихме в кафтанджийската чаршия, всички изтръпнахме. К. Величков, ПССъч. I, 30. Родителите на Добри принадлежали към тъй наречените „турлаци“, които в края на миналия и в началото на настоящия век се отличавали рязко даже в облеклото си от така наречените гърци, които населявали центъра на града (кафтанджийската или гръцката махала). Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 303.


Източник: Речник на българския език (онлайн)