КАФЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има цвета на печено кафе — между жълт и черен; кафен. При някои дървета листата придобиват кафява багра, но не опадват през есента, задържат се до пролетта. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 73. Видра взе да се умилква около Нона, въртеше опашка и я гледаше с кротките си кафяви очи. Й. Йовков, ЧКГ, 192. На ръката си е преметнала нов кафяв пуловер. Сп. Кралевски, ВО, 63. Кафява почва. Кафяви каменни въглища.
2. Като същ. кафяво ср. а) Кафяв цвят, кафява боя. Тук пред черквата, която беше малка да побере цялото множество, се виждаха и дебърски носии, издържани в кафяво. Д. Спространов, С, 202. Английският сетер се отличава с леко удължено тяло и прави крайници. Основният цвят е бял с петна или пръски в черно, кафяво, оранжево или жълто. ЛР, 1977, кн. 5, 33. Тя [Ния] беше облечена в дълъг, надиплен фустан, още нов, на широки по четири пръста ивици кафяво и медено, а между тях — зелена чертичка, колкото гайтан. Д. Талев, ЖС, 332. б) Облекло, дреха в кафяв цвят.
◊ Кафява чума. Хитлеризъм (наречен така поради кафявия цвят на униформените ризи, които са носели хитлеристите). Сменили партизанските винтяги с военната униформа, рамо до рамо с бойците от Червената армия, те [българските войни] дадоха своя принос за спазването на кафявата чума. М. Миланов, ТМП, 163.
— Друга (остар.) форма: к а в х я̀ в.