КАФЯ̀Н1, -а, -о, мн. кафѐни, прил. Разг. Който има цвета на печено кафе; кафяв. След малко в стаята влезе млад 24-25-годишен рус момък, облечен в закопчано кафяно пардеао. А. Страшимиров, Съч. I, 72. На стените фотографически портрети, един по-голям в кръгла кафяна, с цветни шевове, рамка. Ив. Вазов, Съч. XXI, 110. Цонка, голямото момиче на кака Дона, с дълга кафяна коса, допримиташе в собата. Т. Влайков, Съч. II, 62. Малайският род има кожа кафяна, коса черна, мягка и къдрава, нос широк, чело издадено, уста големи. Д. Мутев, ЕИ, 19.

КАФЯ̀Н2, -а, -о, мн. кафѐни, прил. 1. Който се отнася до кафе (в 1 знач.). Кафето е семе на едно дръвце, .. Листата на кафяното дръвце са гладки, длъгнясти, лъскави и сякога зелени. Т. Икономов, ЧПГ, 90.

2. Който е предназначен за кафе (в 4 знач.). Малката маса беше непобутната: чиниите и вилиците, кафените чашки стояха по местата си. А. Михайлов, ДП, 34. Тя [баба Лалка] се опита да си похапне .. Но все пак не можа да глътне ни един залък, ами си поръча кафе, изпи го, унесе се и едвам след време стана, взема кафяната чаша и сама я отнесе в кухнята. А. Страшимиров, А, 82.


Източник: Речник на българския език (онлайн)