КА̀ХЕЛ, мн. ка̀хли, м. Спец. Плочка от глина или порцелан за облицовка на печки, стени и др.; кахла. За опостняване на глини и пластични маси, за изработване на обикновени тухли, .., кахли, фаянс, .. обикновено се използуват ситно смлени дефектни керамични изделия от съответния вид. В. Пеев, МК, 89.

— Нем. Kachel.


Източник: Речник на българския език (онлайн)