КА̀ХТЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Беля, обелвам зелената кора на ореха. кахтя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)