КАХЪ̀Р м. Простонар. Грижа (в 1 знач.); тревога. „Ако питаш за нас, до тоя час и ние сме добре, но имам си големи кахъри с Боян: изключиха го от училище, защото пуши.“ М. Грубешлиева, ПИУ, 25. После дойде работник, оплака се, че не му плащат наднормено, след него влезе друг и той си имаше своите кахъри. А. Михайлов, ДП, 121. А на хорото е тъй весело и тъй хубаво, щото човек и най-големите кахъре и ядове забравя там и гледа само да се нарадва и да се понаскача. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 44. „Я удайте ми тамбура, / да си засвира, попея, / кахъра да си разгона.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 245.
◊ Бял кахър. Разг. Грижа, неприятност, за която не заслужава човек да се безпокои, тревожи. От Влади ли ѝ идваше грижата? Бели кахъри ѝ създаваше той. Герган, Герган я плашеше. М. Яворски, ХСП, 85. Кахър за дъжд. Разг. Пренебр. Не е за тревожене, съвсем не е важно. Кахър за дъжд, че не искал да разговаря с мене. Не бери кахър. Разг. Не се грижи, не се тревожи. — Продължавай, тука сме сите все свои хора! — подкани го чорбаджията .. — Та кажи си приказката и не бери кахър! А. Христофоров, А, 62. — Хич не бери кахър: не е болка за умиралка; тоя борч ще се изплаща кога и да е, .. — Има време... Хр. Максимов, СбЗР, 32.
— От араб. през тур. kahir.