КАХЪРЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. Кахърен. „Ангелино, що си толко / кахърлия, .., / дворе метеш, сълзи рониш?“ Нар. пес., СбБрМ, 498. Тогай веле лудо, тоа лудо-младо: / ..; / люба я си имам от тебе по-млада, / .. / Ела тая си йе моите аджамия, / .. / От това сум, момо, мошне кахърлия, / я при тебе идам, огин да помине. Нар. пес., СбБрМ, 436.