КАЦЍЛО, мн. -а, ср. 1. Диал. Курник. Няколко кокошки минаха край нямата Милка, влязоха в кацилото и се сгушиха за сън. К. Петканов, ОБ, 255.

2. Стесн. Рядко. Специално поставена пръчка в курник, на която кацат кокошките, когато спят; кацалка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)