КАЦЍЯ ж. Диал. Желязна лопатка за огън. Дори я редила тая молитва, баба Мара и кацията я държала жежко близо до глаата от Веляна, .. му дувнала силно во глаата. СбНУ XV, 79. Еве како праит тая, кога да му донесат некое дете урочено, за да му байт. Ке клаит стружката, .., и ке клаит кацията и ногата от пиростията да се вжештат [вжежат]. СбНУ VI, 97.
— От ит. cazza ‘тиган, каменарска лопатка’ през гр. κατσί.