КА̀ЦНУВАМ, -аш, несв. (остар.); ка̀цна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Кацвам. Кацнувал [гарванът] въз гробницата и за в чест и памят на последния молдавски владетел грозно грачил. Ст. Ботьов, Κ (превод),97. Завил се йе сив-бял сокол / над царьови равни дори, / .. / Дето се йе сокол завил: /ни на небо отфръкнува, / ни на земе той кацнува. Нар. пес., СбАИ, 66-67.