КАЧА̀К1, мн. -ци, м. Остар. и диал. Беглец, дезертьор. — Знаеш ли колко има от цялото Румели да са отишли при него [московеца] да се оплакват и колко има да са влезли в аскера му? Туй .., завераджии, все са от турско качаци. Ц. Гинчев, ГК, 237. — Трябваше да видя председателя на настоятелството, директора. Да не мислят, че съм побегнал като качак. Д. Талев, ГЧ, 434.
— Typ. kaçak ‘бяг, бягане, беглец’.
КАЧА̀К2, мн. -ци, м. Разг. Тютюн с ниско качество, който обикн. е смес от различни сортове тютюн и други примеси. Акраните му идваха на разговорка в ковачницата привечер. .. Свиваха в книжки качак, хортуваха за какво ли не. Г. Манов, КД, 20-21. Някой си чичо Станко не ще вече да пуши рязан тютюн качак. Първо качество иска. ВН, 1960, бр. 2681, 4.
— От тyp. kaçak tütün.