КАЧАМА̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от качамак. На сутринта мама ни натуряше по една-две филийки качамак в торбата и отивахме на работа, а вечерта тя очистваше с огрибката качамаченото котле. Ст. Даскалов, БП, 24.
